Калина Радева
Поверително

Върховен вселенски съвет · Архив

Известие до преносителя

Този бележник обяснява как всъщност работи сътворението. Ако го прочетеш, преди да завършиш досието (романа „Портали на желанията“), това е спойлер. Съветът го нарича Епистемологично замърсяване.

Завърши ли романа? Тогава имаш достъп.

Мю научи Виктор какво да отговаря на всяка мисъл, че може да изгуби нещо ценно, да се раздели с човек, на когото държи, или да се разболее. Каква е фразата?

Досието е романът. Още не е при теб?

Портали на желанията

Роман · Калина Радева

Поръчка директно от автора

Портали на желанията

Роман · Калина Радева · с автограф и лично послание

Роман за всеки, който усеща, че живее на автопилот, разкъсван между сивия, предвидим коловоз на деня и копнежите на сърцето си.

На стара душа са дадени тяло на 24-годишно момче на име Виктор, последен модел айфон, портмоне, пълно с пари, и ключ за непознато място, за да детронира жестоките повелителки на Живота и Смъртта от поста им. Мисията му започва в наши дни, във Варна. Тя ще е успешна, ако в рамките на 24 часа спаси 23-годишно момиче, депресирано от загубата на родителите си и на ръба на самоубийството.

Прочети цялата анотация ↓

Привлечен от нея по необясним начин, той прави фатална грешка: дава ѝ личния си бележник „Как на планетата Земя да получавам всичко, което поискам“. А този акт тласка цялата Вселена към решението душата на момичето да бъде заличена. Ще успее ли Виктор да намери порталите, които да променят решението на Върховния вселенски съвет? Може ли една чиста духовна връзка да устои на силата на земната гравитация?

Времето изтича, а залогът е космически: Виктор иска да разобличи най-голямата лъжа на човечеството, че от съдбата си човек не може да избяга. Историята изважда наяве скрити истини за прераждането, хрониките на Акаша, кармичните дългове на душите, ниските енергийни честоти, матрицата на страха, умората и деструктивните програми на ума.

Ако харесвате книгите на Майкъл Нютън и Долорес Кенън за прераждането и живота между животите, това е художествен роман, който показва точно тези вселенски закони в действие: карма, духовни водачи и как сами избираме съдбата си.

9,99 € за брой · 2 книги за 17,99 € + четирилистна детелина за късмет

Във всеки пакет: автограф, лично послание и малък подарък. Плащане с наложен платеж, доставка с Еконт по тарифата на Еконт.

Доставка с Еконт
Общо за книгите9,99 €+ доставка, плащаш при получаване

Ще ти се обадя или пиша, за да потвърдя поръчката. Данните ти служат само за доставката.

Калина Радева

За авторката

Калина Радева

Пътят на Калина Радева към създаването на нейния дебютен роман не започва на писателското бюро, а в тишината на една детска стая. Още като дете тя остава дълбоко белязана от вълшебните стихове на Джани Родари за малкото магазинче с две полички, в което се продава надежда за всички. Тази поетична метафора се превръща в жироскопичен център на нейния живот, запалвайки искрата на една по-дълбока, съкровена мисия.

Завършва Първа езикова гимназия във Варна, а по-късно и Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специалност „Социални дейности“. Преминала е обучение за провеждане на водени медитации, насочени към среща с духовни водачи, изследване на минали животи, изучаване на пространството между животите и поглед към възможни бъдещи линии на развитие, и съчетава професионалната си подготовка с личен опит, натрупан чрез собствено участие в такива практики. Стремежът ѝ към литературно усъвършенстване е подплатен от задълбочено изследване на световната класика и фундаменталните трудове по наратология и изграждане на сюжета (като тези на Джон Труби и Робърт Маккий). Паралелно с това тя рафинира своя авторски почерк в нюйоркския институт Gotham Writers Workshop, където завършва специализирани модули по напреднало писане на романи и заплитане на мистерии. През октомври 2012 година печели трета награда за поезия от националния конкурс „Дора Габе“. Автор е на пиесите „Европлевня“ и „Когато Господ ги забрави“, както и на психологическия наръчник „Операция Превъзходен“.

В стремежа си да разбере законите на битието, с годините Калина започва активно да изследва човешките взаимоотношения, дълбините на човешката психика и вселенските закони. Именно през тази призма тя надгражда детското вдъхновение и стига до идеята в нейното собствено „магазинче с две полички“ да предлага вяра: вяра в собствената ни стойност, в изначалната ни доброта и в непобедимата сила на човешкия дух, която да ни върне към усещането за цялост и съвършенство, с което се раждаме.

Великият психолог Карл Юнг описва съществуването на Колективното несъзнавано, а модерната квантова физика говори за едно единно информационно поле, което вибрира около нас. Калина обича да го нарича Вселенската библиотека: пространството, в което всички големи идеи, открития, сюжети и вечни истини вече съществуват под формата на чиста енергия. И когато нейният личен устрем става достатъчно силен, съзнанието ѝ просто се включва на тази честота. Идеята за романа идва сама: Калина получава възможността да „прочете“ една от готовите книги в това поле и да материализира образите ѝ на Земята, превръщайки се в техен проводник.

За нея най-силният момент в стихотворението на Родари е финалът: „А на тоз, който няма пари и само отвън поглежда, бих му дал, без да плаща дори, всичката моя надежда.“ В тези редове тя вижда съдбата на модерния човек, когото светският шум и преследването на чужди цели оставят емоционално обран, „без пари“. Изтощени от сивотата на ежедневието, хората често заживяват на автопилот и само поглеждат с копнеж към собствения си живот, сякаш са чужденци в него.

Именно за тези хора е нейният роман „Портали на желанията“. Като подарък за всеки, който се чувства ограбен от суетата на деня, Калина е изляла на страниците на книгата всичко, което е почерпила от Вселенската библиотека: цялата сила, вяра и вдъхновение, които притежава. Един квантов портал, създаден, за да помогне на непримиримия дух да извърви пътя обратно към дома, към онова изначално състояние на пълна завършеност, с което всички идваме на тази Земя, преди светът да ни убеди, че сме счупени.

Тя вярва, че литературата може да бъде мост между видимия и невидимия свят, между човешкото сърце и универсалната мъдрост, и че истинските книги не се четат случайно. Те достигат до своя читател точно тогава, когато той е готов да чуе тяхното послание.

Телефон: · Имейл: · YouTube ↗

Откъс от глава XXI

Най-обсъжданата глава в романа

…Двамата се понесоха през Космоса и пристигнаха на Земята. В тъканта на варненския градски пейзаж беше вплетен един от многото джобове, водещ към друго измерение. Това място не се ръководеше от правилата на физиката и не се ограничаваше от законите на материалния свят, то съществуваше единствено като параван, където душите можеха да се събират и да разкриват тайните си. Между думите „Port“ и „Varna“ във Варна се намираше незабележима врата, която се отваряше само за онези, които наистина знаеха за съществуването ѝ.

В тази симулация на реалната действителност единствено пристигналите души бяха истински. При преминаването през нея те можеха да се скрият и да си говорят, без да се страхуват, че ще бъдат подслушани. Самият въздух действаше като бариера, пречупваше звуковите вълни и предпазваше разговорите от любопитни уши. Това беше място, където можеше да се разкриват истини, без да има последствия. Когато душите бяха готови да си тръгнат, просто излизаха през вратата и се връщаха в света, който познаваха, а гласовете и историите им оставаха спрени във вечното пространство.

Виктор и Мю изглеждаха както преди. Виктор потупа буквата „Р“.

— Ти да видиш, маркировката! Знак, че оттук започва нещо космическо.

— М, да. Голяма е маркировката и не толкова добре прикрита, но я се огледай! — Мю се завъртя във всички посоки, посочвайки хората, които преминаваха наоколо. — Дали я разбира някой тук, м? Не ми се вярва.

— Порт-ал.

— Най-големият! — кресна Мю.

Виктор все още не можеше да свикне, че обстановката не беше реална, и се притесни да не привлече вниманието на околните и висшестоящите да ги намерят.

— Хай-хайде да продължим нашата тема — каза Виктор и подкани Мю да тръгнат към водата.

— Какво имаме да продължаваме? — запъна се Мю. — Ти си смешник! — викна той.

— А? — Виктор не очакваше такъв отговор. Представяше си, че Мю ще му разкаже всичко, което знае. — Защо д-да съм? — попита Виктор, показвайки фундаментално неразбиране на гледната точка на Мю.

Устата на Мю остана отворена за миг, а умът му се опитваше да прецени какво са видели във Виктор Висшите сили. С този въпрос ученикът му беше омаловажил всичките му наставления и беше отхвърлил идеите му. Той все още задаваше питания, продиктувани от егото му. Мю пое дълбоко въздух, като запази самообладание.

— Защото искаш да се бориш с някого, а ментално дори си на страната на този, с когото искаш да се бориш! — Мю се надяваше на смислен разговор, на възможност двамата да преодолеят пропастта помежду си. — Уроците нали могат да бъдат научени с добро, м?

Имаше усещането, че Виктор автоматично отхвърля идеите му.

— Ами, ами да.

В погледа на Виктор Мю забеляза мимолетно разбиране. Затова продължи:

— Ти къде си да го покажеш това с твоите мизерни животи? — Очите му отразяваха смесица от решителност и търпение. — Нали някой трябва да го докаже първо, м? — подпита Мю с премерен глас. — Аз ли да те уча винаги?

Мю подбираше внимателно думите си. Стремеше се да предаде съобщението възможно най-ясно. Искаше му се Виктор най-сетне да го разбере.

— Време е да простиш на себе си и да осъзнаеш в тази обстановка на дуалности, че ти не си част от потока на лошото. — Мю прекъсваше всяко свое изречение със силен жест, ръцете му сечаха въздуха, за да подчертаят думите му. — Не, не, не, не! Ти си част от потока на доброто!

— Но нали няма как да се науча чрез хубави премеждия или ако имам множество материални вещи? — Виктор се изгуби в мислите си, а вниманието му се отклони от думите на Мю. — Материалните придобивки, всичко, което иска тялото, ни връщат назад, нали така? — каза унесено той. И за да подчертае това, мислено се съсредоточи върху шума на вълните, слънчевите отблясъци по повърхността на водата и преминаващите облаци.

— Пак нищо не си разбрал, м? — Мю го плясна по челото. — Връща те само ако ти му позволиш! Медалът има две страни! — Рибките се наместиха, Мю се усмихна. — Или пък три?

— Но, но…

— Но, но… — опита се да го изимитира Мю, крещейки. — Трябва да разберете, че доброто е винаги до вас! — Той говореше на множеството и очите му светнаха. — Само трябва да го видите! — въодушеви се Мю, но после се сети за ученика си и благосклонно насочи енергията си към него. — Време е да получиш всички дарове от живота. Да спреш и да му се насладиш. — Мю беше съхранил цялото си любопитство и удивление по темата и сега го изливаше в потока от думите си. — Да повярваш в това, което проповядваш. В думите си.

Мю направи кратка пауза и се облегна на рамото на Виктор:

— Ти заслужаваш да ти се случват добри и хубави неща и това няма да те понижи в ранг.

Виктор смаяно го слушаше, а изражението му постепенно се променяше от отбранително към чистосърдечно внимание. Непринудеността в очите на Мю го докосна на някакво ниво. Дори и най-сложните понятия, които излизаха от устата на неговия учител, изглеждаха достъпни.

— Значи е дошъл моментът за хубавия период? — попита той несигурно.

— Той винаги е бил при теб. Хубавият период. — Мю се усмихна, а Виктор забеляза, че наставникът му няма зъби. — Но ти си избирал само другия.

Мю притежаваше забележителната способност да разбива сложните детайли на парченца, всяко от които беше по-разбираемо от предишното.

— Позволи си да бъдеш щастлив — продължи той. — Позволи си да обичаш и да те обичат. Позволи си да изживееш един приятен живот!

Ентусиазмът на Мю запали Виктор и той започна да вижда нюансите, които досега му убягваха.

— Ами кармата? Къде остава тя?

Мю махна с ръка, показвайки пренебрежение към темата.

— М, карма! Прекалено голямо внимание ѝ се отдава — натърти менторът. — Това са причинно-следствените връзки главно на мислите ти, много добре знаеш. Вие сами често се обвинявате в „несъвършенство“, което присъства само във вашето въображение…

Водени медитации

Затвори очи и ме остави да те преведа

Медитация за трудни дни

Гледай в YouTube ↗

Медитация за искане на помощ от ангелите

Гледай в YouTube ↗

Още медитации с моя глас те чакат в бележника на Виктор, за прочелите романа.

Само за читателите

Медитации с моя глас

Още от Калина

Индивидуална работа с мен

Освен романа работя и лично с хора. Ако нещо от тези те привлича, пиши ми и ще ти разкажа повече.

Кодиране на тялото за увеличаване на финансите

Запечатай честотата на увеличения финансов доход в тялото си и разгърни финансовия си капацитет без стрес за тялото и нервната система.

Индивидуален планер за привличане на сродна душа

Изчисти кармичните блокажи и пренастрой енергийното си поле за мечтаната половинка. Планерът се създава индивидуално, според твоите лични блокажи и типажи.

Водена медитация за среща със сродна душа

За душата, към която изпитваш силно и необяснимо привличане. Заедно разбираме откъде се познавате.

„Искам да ти благодаря за прекрасните техники, които в последната една година сбъднаха редица мои желания! Не съм била толкова уверена в себе си от години!“

Клиентка

GDPR

Политика за поверителност

В сила от 21 ноември 2026 г.

Кой обработва данните ти

Администратор на личните данни е Калина Радева. Връзка с мен: имейл , телефон .

Какви данни събирам и защо

Кой още вижда данните

Някои от тези услуги може да обработват данни извън Европейския съюз (например в САЩ). В тези случаи прехвърлянето става въз основа на решението на Европейската комисия за Рамката за защита на данните ЕС–САЩ или на стандартни договорни клаузи. Не продавам и не предоставям данните ти на никого за реклама.

Колко време ги пазя

Бисквитки и данни в браузъра

Сайтът не използва рекламни или проследяващи бисквитки и не следи посещенията. Шрифтовете се зареждат от самия сайт. Желанието, което записваш в бележника на Виктор, остава само на твоето устройство (в паметта на браузъра) и не стига до мен. Видеата от YouTube се зареждат едва когато натиснеш „пусни“, в режим с ограничени бисквитки (youtube-nocookie.com). Тогава важат правилата на YouTube.

Твоите права

Имаш право да поискаш достъп до данните си, да ги поправиш или изтриеш, да ограничиш обработването им, да ги получиш във формат за пренос, да възразиш срещу обработването им и да оттеглиш съгласието си по всяко време, без това да засяга вече направеното. Пиши ми на и ще ти отговоря до един месец.

Ако смяташ, че правата ти са нарушени, можеш да подадеш жалба до Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), гр. София 1592, бул. „Проф. Цветан Лазаров“ № 2, www.cpdp.bg.

Откъде дойде този бележник

Това е бележникът за манифестиране на Виктор, за читателите, които го поискаха. Всеки сам пише своята истина за това как да получи на Земята всичко, което поиска. И все пак тук събрах посланията, които получих, докато пишех тази история. Дълго време самата аз не осъзнавах какво точно съм написала, защото думите идваха при мен толкова лесно, колкото дишането. Но в един момент в живота ми започнаха да се появяват доказателства за онова, което бях споделила в историята.

Нека започна с това как се стигна до „Портали на желанията“. Беше есента на 2008 година и бях на 17. Седях на фотьойла в хола, беше късен следобед, а родителите ми бяха на работа. Не исках да гледам телевизия. Стоях в тишината и се вглъбявах в себе си. И този път „чух“ в главата си:

Искам да напишеш книга, роман, с който да помогнеш на хората да се почувстват по-добре с онова, което изживяват, с тъгата по починалите близки. Покажи им, че душата е вечна, че имат силите и ресурсите да сътворят реалността, която искат.

Замислих се: „Няма ли да е по-лесно да напиша книга с инструкции или сбирка от послания?“

Отговорът дойде мигновено: Трябва да напишеш роман, защото той ще заобиколи защитата на егото и ще действа директно на подсъзнанието. В никакъв случай не пиши книга само с мисли или с инструкции.

Веднага след това „видях“ Виктор. Беше вечер и той се приготвяше да приключи земното си съществуване. Там, където беше, валеше. Поредното му прераждане приключваше.

Взех химикал и започнах да пиша. Оставих духа да ме води. Написах няколко страници и ги показах на близките си. Всички бяха въодушевени; прочетеното някак докосваше душите им. Тогава в историята присъстваше само Виктор, тя беше нещо като мемоар на неговите пътешествия. Но бях на 17 и пътят, който трябваше да измина, преди да напиша романа, едва започваше. Бях инструктирана да напиша нещо, което да остави читателите без дъх, да ги въодушеви и да им върне радостта от живота.

Преминах през много варианти, докато историята стане динамична и разтърсваща в положителния смисъл. Егото ми често шепнеше различни идеи (в един момент Александър беше убиец!) и мина време, докато се науча да различавам кои идеи идват от духа и кои от егото. Историята трябваше да е завладяваща, да накара читателя да мечтае и да се пребори с вътрешните блокажи, които му пречат да получи своята Венера. Според инструкциите книгата трябваше да бъде за това.

Съобщенията, които получавам, не изчезват лесно. Повтарят се в главата ми, докато не направя онова, което трябва. Будила съм се с идея в 4 сутринта, след като съм заспала в полунощ, и веднага след идеята идва мисълта: „Хайде, няма защо да се търкаляш в леглото. Стига ти толкова сън, започвай да действаш.“

Никога не започвах с мисълта „в тази глава ще разгледам този проблем“. Просто бързах да запиша идеите, които получавах. Те се появяваха пред очите ми живи, цветни, истински. В началото пишех само диалозите, нямах време за действие и сцена. Първо идваше основното послание, а описанието после.

Много от написаното тогава не знаех. Едва наскоро разбрах за лиминалните пространства (точното описание на един вид портали), за Залата на спокойствието, за техниката „нулева позиция“, за това, че Черно море е най-големият портал в света, точно на определени координати, и тук има уникално мощна енергия, за виенското колело, за действието на лапис лазули, за ритуала за преминаване през портала и за мойрите (Авана и Кера). Открих и идеи, които вече бях вложила в книгата: че голяма част от онова, което знаем, е лъжеистина; че не трябва да се съсредоточаваш ожесточено върху активирането на епифизата, нито изобщо върху външното знание; че в приказката за златното момиче има код за манифестиране; че животът не е изграден от дуалности (състоянията не са две, а три). Други неща, като библиотеката Акаша и библиотекаря в нея, бях дочула отнякъде и изведнъж толкова ме привлякоха, че ги проучих и ги вплетох в историята.

Много пъти съм се отказвала да довърша започнатото. И точно тогава започвах да виждам мислите си в интернет или да срещам в реалния свят герои от романа точно такива, каквито си ги представях. Като Мю.

След като публикувах романа, видях, че читателите наистина се въодушевяват, но имат и въпроси. Първоначално усещах, че трябва сами да стигнат до своето знание. Но в един момент, когато отново бях сама, чух ново напътствие: Напиши пояснителни бележки. Те трябва да се четат, след като романът е прочетен. Така се роди бележникът на Виктор със съдържанието, което има днес.

И така стигнах дотук. Романът е готов. Бележките от Виктор – също.

— Калина